В съвременното общество огромен брой семейства изпитват трудности във взаимоотношенията. В резултат на тези трудности – голям брой разводи, нарастващ брой семейства с един родител.
За преодоляване на тези трудности е на разположение семейно консултиране. Работата на психолога в областта на семейното консултиране е насочена към оказване на психологическа помощ в периода на създаване на семейство, семейства в криза, както и оказване на помощ при отглеждането на деца.
Често понятието „семейно консултиране” се използва твърде тясно – като помощ на семейството да оцелее, за предотвратяване на неговото разпадане. Същността на подхода към семейното консултиране е много по-широка. Според Уитакър, класик в семейното консултиране, няма смисъл да се говори за индивида като за някакъв вид самодостатъчна цялост: всички ние сме сякаш фрагменти от семейни системи. Цялата индивидуална и социална патология е от вътрешносемеен характер, каза Уитакър. Ето защо работата със семействата е толкова важна за практическия психолог.
Има здрави семейства, наричат се още функционални и проблемни (дисфункционални) семейства.
Всеки човек, създавайки семейство прави това, за да задоволи своите нужди. Ако в семейна група нуждите на човек са напълно задоволени, тогава човек е щастлив, но ако за да задоволи нуждите си той трябва да положи усилия, тогава за него това е проблем,
Здравото семейство отговаря на нуждите за растеж на всеки член на семейството. Това се постига чрез уважение един към друг, сходство на интереси и ценности, толерантност един към друг между всички членове на семейството, но в същото време чрез яснота на границите между поколенията, гъвкава структура на властта.
Проблемното семейство не позволява на всеки от членовете му да израсне лично. Представителите на проблемните семейства изпитват липса на топлина, чувство на срам за някой от членовете им, необходимост от създаване на семейни митове.
Трудностите, пред които са изправени семействата, могат да се характеризират като:
1. Внезапна – загуба на един от членовете на семейството, предателство, промяна в социалния статус.
2. Хронични – постоянни конфликти, лоши условия на живот.
3. Кризисни периоди в живота – наблюдават се между 3-та и 7-ма година от брака и между 17-та и 25-та година. Първата криза е свързана с напрежение в отношенията, възникнало поради неоправдани очаквания по отношение на съпруга. Вторият е свързан с отделянето на децата от семейството и нарастващото усещане за празнотата на живота.
Тези трудности водят до конфликти и противоречия, резултат от това ще бъде ниска адаптивност на семейството, неспособност на членовете му да работят заедно, разногласия във възпитанието на децата. Напрежението ще расте само ако отношенията не са хармонизирани. Теоретично всяко проблемно семейство може да бъде щастливо, ако членовете на семейството желаят и се съобразяват.
Насоки и техники в корективната работа със семейството
Семейните и доста остри семейни проблеми съществуват, но все още няма ясна теория и практика на семейното консултиране. Всеки изследовател работещ със семейство създава своя собствена теория за семейството, дори и да се основава на някаква теория. В момента има няколко направления в корективната работа със семейството. Най-често срещаните са психодинамични и системни.
Психодинамична посока
Този подход се характеризира с внимание към миналото на всеки член на семейството, към минали психологически проблеми, проекции, проявили се на различни етапи от съществуването на семейството. В психодинамичното направление се отдава голямо значение на осъзнаването, че нерешените в миналото семейни проблеми влияят на настоящите взаимоотношения в семейството и поведение извън семейството на всеки член на семейния колектив.
Представителите на психодинамичната тенденция твърдят, че членовете на семейството често, поради тежестта на миналото не могат да действат независимо един от друг, което всъщност води до вътрешносемейни проблеми. Ролята на психолога тук е подобна на тази на треньора, който учи членовете на семейството да установяват комуникация в семейството.
Системно направление в семейното консултиране
Работата на психолога в рамките на системното направление е насочена преди всичко към преодоляване на неадекватната близост, неяснотата на границите между членовете на семейството. Теоретиците на тази тенденция твърдят, че семейните проблеми произтичат от непродуктивната организация на семейството, а не поради неговата история. Миналото не е обект на системна семейна терапия, то разглежда структурата на семейството – съюзи и коалиции на членовете на семейството.