Причина за ниското самочувствие при децата

 

image-curious-3-originalnite-i-iskreni-emotsii-na-detsata-2-naturalБезспорно е трудно да се определят най-значимите елементи в развитието на едно дете. Може ли да се отговори еднозначно на въпроса „Кое е най-важно за него?“ И може ли да се подредят по приоритет значимите за всяко дете неща, обобщавайки ги в универсална формула? В когнитивно-поведенческата психотерапия се работи с преформулиране на нашите убеждения. Нека разгледаме едно от най-често срещаните негативни  убеждения при подрастващите – „АЗ СЪМ НИКОЙ“.

Дотук добре, но това заключение неминуемо поражда въпроса – защо е толкова важно, в сърцевината на всичко, което правим за едно дете да бъде, то да се чувства „НЯКОЙ“, да се чувства значимо, да бъде личност. Нека се опитаме да вникнем в истинското значение на тези думи

Често на въпроса, кое е най-важно за едно дете се отговаря – да е обичано. Безспорно това е от изключително значение, но дали е достатъчно? От друга страна, какво означава за всеки родител да обича детето си? За едни наказанието е част от обичането, за други поощрението и наградите са единствения начин да покажеш любовта си към детето. В този ред мисли, ако приемем, че само любовта не е достатъчна, тогава какво още е необходимо?

Безспорно ние правим изключително много неща за децата си, като започнем с безсънните нощи след раждането, помагаме при първите направени крачки, обгрижваме ги когато боледуват. Но можем ли да кажем, че намираме време за всичко? Този въпрос е особено актуален тогава, когато в семейството има повече от едно дете, работим интензивно или сме самотни родители.

От друга страна, нека помислим върху един особено актуален в днешно време въпрос – какво се случва тогава, когато започнем да се идентифицираме чрез децата си? Когато чрез поведението на детето, започнем да оценяваме собствените си способности на родител, а не рядко и на човек. Тогава, когато след всяка казана дума или извършено действие от страна детето си поставяме оценка „Страхотен родител съм“ или „За нищо не ставам – пак се провалих“. Или тогава, когато собственото ни самочувствие се превърне в огледален образ на поведението на детето. Да! Тогава забравяме, че детето е уникално, с безграничен и невъобразим потенциал от творчески възможности и че те имат нужда от развитие. Забравяме, че детето не е инструмент, чрез който да градим собствената си самооценка.

Забравяме, че детето е ДЕТЕ. Забравяме, че детето е личност със свой индивидуален път. Така, в повечето случаи базираме възпитанието върху подчинението, а не на уважението и на подрастващия му се налага да приема модели на поведение, които след като не са му обяснени той не разбира, а се налага безусловно да приеме. В резултат, детето расте без развити умения да взема решения, с осакатени възможности да избира неща, които му доставят удоволствие, без умения да оспорва – съответно да отстоява позиции. Превръща се в изпълнител, заживява с убеждението, че е „НИКОЙ“.

One thought on “Причина за ниското самочувствие при децата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *